Слезе от хълма и стресна речта ми
моето позабравено съновидение.
Не го разпознах – от години съм гърбом
пред пътеките на тихото време.
С хубава рокля и петък под ноктите
една жена надбяга своята сянка.
Като птица седях,
ококорен,
и драскотините ми заздравяваха.
Във дланта на дете и корема на гълъб
репетирах толкова пъти живота си,
а тя е носила през мъжете си ...