Монар (Ди)
16 27
4.09.2009 г., 19:52 ч.

ИМе 

  Поезия » Любовна
1349 0 11

Слезе от хълма и стресна речта ми
моето позабравено съновидение.
Не го разпознах – от години съм  гърбом
пред пътеките на тихото време.

С хубава рокля и петък под ноктите
една жена надбяга своята сянка.
Като птица седях,
                           ококорен,
и драскотините ми заздравяваха.

Във дланта на дете и корема на гълъб
репетирах толкова пъти живота си,
а тя е носила през мъжете си
                                                 четката,
с която на идване докосна окото ми.

Пред неизбежния страх от високо
свалям ризите си и отново,
въпреки всичките правилни думи,
ми се иска да сричам и да прохождам.

Да се науча преди края на лятото
на това леко предсънно мълчание.
Зад небето е сняг. И очакване,
което няма как да бъде разказано.

© Ди Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??