Монар (Ди)
16 27
Sep 4, 2009, 7:52 PM

ИМе 

  Poetry » Love
1262 0 11

Слезе от хълма и стресна речта ми
моето позабравено съновидение.
Не го разпознах – от години съм  гърбом
пред пътеките на тихото време.

С хубава рокля и петък под ноктите
една жена надбяга своята сянка.
Като птица седях,
                           ококорен,
и драскотините ми заздравяваха.

Във дланта на дете и корема на гълъб
репетирах толкова пъти живота си,
а тя е носила през мъжете си
                                                 четката,
с която на идване докосна окото ми.

Пред неизбежния страх от високо
свалям ризите си и отново,
въпреки всичките правилни думи,
ми се иска да сричам и да прохождам.

Да се науча преди края на лятото
на това леко предсънно мълчание.
Зад небето е сняг. И очакване,
което няма как да бъде разказано.

© Ди All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??