Името ти във камбанен звън
В памет...
Понякога ще слизаш във нощта –
невидимо, с най-тихите си стъпки
и вятърът ще бъде твоята ръка,
от ласката навярно ще потръпвам.
Понякога ще бъдеш мъничка сълза –
такава крехка, топла и обичаща,
в лъчи ще те познавам в утринта
или в смеха на внуците надничаща.
Понякога ще се превръщаш във покой,
когато аз ще бъда много уморена
и имам нуждата от рамото на свой
за утрето, където да съм устремена.
Понякога ще те откривам в есента,
във жълтото на тъжните треви,
във вечерната ми, трудна самота,
в която твоята свещичка ще гори.
Понякога до късно ще говоря с теб
и ще се надявам много да ме чуваш,
ще премахна тази мъчна дума “без”,
защото във сърцето съществуваш.
Понякога ще искам всичко да е сън
и ще се питам даде ли ни прошка.
Ще чувам името ти във камбанен звън.
За него, мамо, нямаше отсрочка.
Моля, не оценявайте...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ани Монева Все права защищены
