Захарни мигли, медени клепачи...
Тихо, напевно плаче дъждът.
Листи замислено вятърът влачи.
Свит като куче дреме денят.
Платинени длани, нокти зелени...
Нежно, небрежно иде нощта.
Птиците лягат в гнездата студени,
шепнат невероятни неща...
© Нина Чилиянска Все права защищены