15 авг. 2006 г., 21:01

Импресия

802 0 13

 

 

                                           ИМПРЕСИЯ

 

                                Отронва се листо като сълза

                                в косите руси на гората

                                и в струните на бисерна бреза

                                се вплита уморен, но волен вятърът.

 

                                Той плъзва се сред облаците гъсти

                                във влажна вятърничава игра

                                и дъжд прокарва мокри пръсти

                                по клепките на сухата земя.

 

                                И моите коси са мокри също,

                                и стича се вода по рамената ми.

                                Полека, бавно, но могъщо

                                нахлува есента в душата ми.

 

 

                        

                                                             23.10.2001г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Василена Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ви за хубавите думи! Наистина съм го писала на 13. Тогава един тукашен поет, вече утвърден, почти ме отказа от писането, именно заради това стихотворение, което не одобри (особено думата "вятърничава" и още няколко неща). Тогава майка ми ме убеди да не се впечатлявам толкова много и да продължавам да пиша. Вече не съм толкова чувствителна по отношение на стиховете си.
  • Браво, Василена! Много е хубаво!
  • Нима си го писала на 13 години? Чудесен стих, момиче!
  • Много нежен стих!!!
  • нямам думи за такава красота!

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...