15.08.2006 г., 21:01

Импресия

803 0 13

 

 

                                           ИМПРЕСИЯ

 

                                Отронва се листо като сълза

                                в косите руси на гората

                                и в струните на бисерна бреза

                                се вплита уморен, но волен вятърът.

 

                                Той плъзва се сред облаците гъсти

                                във влажна вятърничава игра

                                и дъжд прокарва мокри пръсти

                                по клепките на сухата земя.

 

                                И моите коси са мокри също,

                                и стича се вода по рамената ми.

                                Полека, бавно, но могъщо

                                нахлува есента в душата ми.

 

 

                        

                                                             23.10.2001г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Василена Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ви за хубавите думи! Наистина съм го писала на 13. Тогава един тукашен поет, вече утвърден, почти ме отказа от писането, именно заради това стихотворение, което не одобри (особено думата "вятърничава" и още няколко неща). Тогава майка ми ме убеди да не се впечатлявам толкова много и да продължавам да пиша. Вече не съм толкова чувствителна по отношение на стиховете си.
  • Браво, Василена! Много е хубаво!
  • Нима си го писала на 13 години? Чудесен стих, момиче!
  • Много нежен стих!!!
  • нямам думи за такава красота!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...