ИМПРЕСИЯ
Отронва се листо като сълза
в косите руси на гората
и в струните на бисерна бреза
се вплита уморен, но волен вятърът.
Той плъзва се сред облаците гъсти
във влажна вятърничава игра
и дъжд прокарва мокри пръсти
по клепките на сухата земя.
И моите коси са мокри също,
и стича се вода по рамената ми.
Полека, бавно, но могъщо
нахлува есента в душата ми.
23.10.2001г.
© Василена All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
