15 ago 2006, 21:01

Импресия

  Poesía
800 0 13

 

 

                                           ИМПРЕСИЯ

 

                                Отронва се листо като сълза

                                в косите руси на гората

                                и в струните на бисерна бреза

                                се вплита уморен, но волен вятърът.

 

                                Той плъзва се сред облаците гъсти

                                във влажна вятърничава игра

                                и дъжд прокарва мокри пръсти

                                по клепките на сухата земя.

 

                                И моите коси са мокри също,

                                и стича се вода по рамената ми.

                                Полека, бавно, но могъщо

                                нахлува есента в душата ми.

 

 

                        

                                                             23.10.2001г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Василена Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ви за хубавите думи! Наистина съм го писала на 13. Тогава един тукашен поет, вече утвърден, почти ме отказа от писането, именно заради това стихотворение, което не одобри (особено думата "вятърничава" и още няколко неща). Тогава майка ми ме убеди да не се впечатлявам толкова много и да продължавам да пиша. Вече не съм толкова чувствителна по отношение на стиховете си.
  • Браво, Василена! Много е хубаво!
  • Нима си го писала на 13 години? Чудесен стих, момиче!
  • Много нежен стих!!!
  • нямам думи за такава красота!

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...