15 ago 2006, 21:01

Импресия

  Poesía
805 0 13

 

 

                                           ИМПРЕСИЯ

 

                                Отронва се листо като сълза

                                в косите руси на гората

                                и в струните на бисерна бреза

                                се вплита уморен, но волен вятърът.

 

                                Той плъзва се сред облаците гъсти

                                във влажна вятърничава игра

                                и дъжд прокарва мокри пръсти

                                по клепките на сухата земя.

 

                                И моите коси са мокри също,

                                и стича се вода по рамената ми.

                                Полека, бавно, но могъщо

                                нахлува есента в душата ми.

 

 

                        

                                                             23.10.2001г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Василена Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ви за хубавите думи! Наистина съм го писала на 13. Тогава един тукашен поет, вече утвърден, почти ме отказа от писането, именно заради това стихотворение, което не одобри (особено думата "вятърничава" и още няколко неща). Тогава майка ми ме убеди да не се впечатлявам толкова много и да продължавам да пиша. Вече не съм толкова чувствителна по отношение на стиховете си.
  • Браво, Василена! Много е хубаво!
  • Нима си го писала на 13 години? Чудесен стих, момиче!
  • Много нежен стих!!!
  • нямам думи за такава красота!

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...