4 окт. 2011 г., 16:48

Импресия

1K 0 3

                            ИМПРЕСИЯ                     

                                 

 

              Морето сърдито мърмори, мърмори...

              И блъска вълните пенливи.

              Вятърът палав в косите ни рови

              и вдига поли похотливо.

              Небето е черно-настлано със облаци,

              а плажът - тъжен и опустял,

              запазил грижливо останали знаци

              от лятото, сякаш за миг отлетяло...

              Стъпки забързани, момичешки смях.

              Накъсан от шепот глас на момче.

              Сплетени пръсти и целувка със страст.

              Времето спря да тече.

              Морето  някак внезапно притихна,

              вятърът забрави да палува.

              Небето със слънчев лъч ни намигна                    

              и лебеди отнякъде доплуваха. 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Гени Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря, момичета! Мнението ви значи много за мен - и двете пишете красиви, завладяващи стихове!
  • Носталгично и красиво!Усетих го!
  • Образно!
    Харесах!

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....