6 мая 2014 г., 13:01

Импресия

708 0 5

Такова ми е щастието - разплакано

от радост,

от тъга,

от миг неизживян,

от преживян,

от ласка, 

от надежда,

без надежда,

такова ми е щастието, Приятелю.

 

И в ден смрачен,

и в светла вечер,

щастлива съм, Приятелю.

 

 

Като лудите на спирката,

на която отдавна не спират

автобуси и хора,

като безхлебните,

с къшей в ръцете,

като гълъбите,

които все търсят стрехата.

Като децата,

непознали майки,

радващи се на случайна прегръдка.

 

 

Познаваш ли ги, Приятелю?

Виж ги -

срещу теб на спирката -

гълъби,

безхлебни,

ничии деца -

радват се на дъгата,

слязла над измития град.

Щастлив ли си, Приятелю?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мая Тинчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...