6 мая 2014 г., 13:01

Импресия

704 0 5

Такова ми е щастието - разплакано

от радост,

от тъга,

от миг неизживян,

от преживян,

от ласка, 

от надежда,

без надежда,

такова ми е щастието, Приятелю.

 

И в ден смрачен,

и в светла вечер,

щастлива съм, Приятелю.

 

 

Като лудите на спирката,

на която отдавна не спират

автобуси и хора,

като безхлебните,

с къшей в ръцете,

като гълъбите,

които все търсят стрехата.

Като децата,

непознали майки,

радващи се на случайна прегръдка.

 

 

Познаваш ли ги, Приятелю?

Виж ги -

срещу теб на спирката -

гълъби,

безхлебни,

ничии деца -

радват се на дъгата,

слязла над измития град.

Щастлив ли си, Приятелю?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мая Тинчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...