Такова ми е щастието - разплакано
от радост,
от тъга,
от миг неизживян,
от преживян,
от ласка,
от надежда,
без надежда,
такова ми е щастието, Приятелю.
И в ден смрачен,
и в светла вечер,
щастлива съм, Приятелю.
Като лудите на спирката,
на която отдавна не спират
автобуси и хора,
като безхлебните,
с къшей в ръцете,
като гълъбите,
които все търсят стрехата.
Като децата,
непознали майки,
радващи се на случайна прегръдка.
Познаваш ли ги, Приятелю?
Виж ги -
срещу теб на спирката -
гълъби,
безхлебни,
ничии деца -
радват се на дъгата,
слязла над измития град.
Щастлив ли си, Приятелю?
© Мая Тинчева All rights reserved.