May 6, 2014, 1:01 PM

Импресия

  Poetry
703 0 5

Такова ми е щастието - разплакано

от радост,

от тъга,

от миг неизживян,

от преживян,

от ласка, 

от надежда,

без надежда,

такова ми е щастието, Приятелю.

 

И в ден смрачен,

и в светла вечер,

щастлива съм, Приятелю.

 

 

Като лудите на спирката,

на която отдавна не спират

автобуси и хора,

като безхлебните,

с къшей в ръцете,

като гълъбите,

които все търсят стрехата.

Като децата,

непознали майки,

радващи се на случайна прегръдка.

 

 

Познаваш ли ги, Приятелю?

Виж ги -

срещу теб на спирката -

гълъби,

безхлебни,

ничии деца -

радват се на дъгата,

слязла над измития град.

Щастлив ли си, Приятелю?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мая Тинчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...