May 6, 2014, 1:01 PM

Импресия

  Poetry
707 0 5

Такова ми е щастието - разплакано

от радост,

от тъга,

от миг неизживян,

от преживян,

от ласка, 

от надежда,

без надежда,

такова ми е щастието, Приятелю.

 

И в ден смрачен,

и в светла вечер,

щастлива съм, Приятелю.

 

 

Като лудите на спирката,

на която отдавна не спират

автобуси и хора,

като безхлебните,

с къшей в ръцете,

като гълъбите,

които все търсят стрехата.

Като децата,

непознали майки,

радващи се на случайна прегръдка.

 

 

Познаваш ли ги, Приятелю?

Виж ги -

срещу теб на спирката -

гълъби,

безхлебни,

ничии деца -

радват се на дъгата,

слязла над измития град.

Щастлив ли си, Приятелю?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мая Тинчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...