Anita765 (Ани Монева)
296 11763
21 мая 2016 г., 17:33

Импресия 

  Поэзия
548 0 10

Ех, и този ден се изниза,

някак набързо, самотно.

Нощта  вяло премигна

и се сви на кълбо, като котка.

 

Облак скри сърпа на луната,

стана призрачно  тихо.

Дъждът развя си косата,

птици в гнездата се скриха.

 

Затрепери от ромона всичко.

Гълъб в крилото се сгуши.

Тази нощ е отново самичка,

в дъждовете заслушана.

 

Някак тъжна е тази картина.

Още малко нощта ще заплаче,

затова, че денят си замина –

нехайно, без пътека закрачил.

 

Светът стана  само въздишка.

От дъха му замръзна тревата.

Потрепери гълъбът скришно,

скрил във душата си лятото.

 

© Ани Монева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??