Импресия
Ех, и този ден се изниза,
някак набързо, самотно.
Нощта вяло премигна
и се сви на кълбо, като котка.
Облак скри сърпа на луната,
стана призрачно тихо.
Дъждът развя си косата,
птици в гнездата се скриха.
Затрепери от ромона всичко.
Гълъб в крилото се сгуши.
Тази нощ е отново самичка,
в дъждовете заслушана.
Някак тъжна е тази картина.
Още малко нощта ще заплаче,
затова, че денят си замина –
нехайно, без пътека закрачил.
Светът стана само въздишка.
От дъха му замръзна тревата.
Потрепери гълъбът скришно,
скрил във душата си лятото.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ани Монева Всички права запазени
