Anita765 (Ани Монева)
297 11768
21.05.2016 г., 17:33 ч.

Импресия 

  Поезия
483 0 10

Ех, и този ден се изниза,

някак набързо, самотно.

Нощта  вяло премигна

и се сви на кълбо, като котка.

 

Облак скри сърпа на луната,

стана призрачно  тихо.

Дъждът развя си косата,

птици в гнездата се скриха.

 

Затрепери от ромона всичко.

Гълъб в крилото се сгуши.

Тази нощ е отново самичка,

в дъждовете заслушана.

 

Някак тъжна е тази картина.

Още малко нощта ще заплаче,

затова, че денят си замина –

нехайно, без пътека закрачил.

 

Светът стана  само въздишка.

От дъха му замръзна тревата.

Потрепери гълъбът скришно,

скрил във душата си лятото.

 

© Ани Монева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??