May 21, 2016, 5:33 PM

Импресия 

  Poetry
577 0 10
Ех, и този ден се изниза,
някак набързо, самотно.
Нощта вяло премигна
и се сви на кълбо, като котка.
Облак скри сърпа на луната,
стана призрачно тихо.
Дъждът развя си косата,
птици в гнездата се скриха.
Затрепери от ромона всичко.
Гълъб в крилото се сгуши.
Тази нощ е отново самичка,
в дъждовете заслушана. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ани Монева All rights reserved.

Random works
: ??:??