Импресия -1

Деца играят вън и виковете им

взривяват пъпките, а въздухът гърми

от ароматни радости и четиристишия,

които птиците на двойки пишат.

Шепти пръстта – мечтае за зелено

и, вслушана в магията на пролетта,

запява с гълъбите влюбени поеми,

дърветата на тумби изумрудени блестят.

И бърза времето – животът да поеме

на творческото съзидание духа –

човека да роди отново с вдъхновение,

сърце да му даде и силна кръв.

С пера вещерски, с шарила от ветровете,

със силата на скрити в чернозема семена

закваска тайнствена да покълне и светне

в очите на мъже, жени, деца.

Да бъде чудото божествено без име –

светът да се роди пречист, любящ.

Тъгите зимни да са тъмно минало,

цветя и хора да цъфтят от страст.

Доброто да полегне като радост в скута:

деца на слънцето да се зоват – и ближните,

и враговете, и хората попътни –

дай, боже, светлина на людете и всеки стрък.