Mar 31, 2012, 8:28 PM

Импресия - І

569 0 1

Импресия -1

 

Деца играят вън и виковете им

взривяват пъпките, а въздухът гърми

от ароматни радости и четиристишия,

които птиците на двойки пишат.

 

Шепти пръстта – мечтае за зелено

и, вслушана в магията на пролетта,

запява с гълъбите влюбени поеми,

дърветата на тумби изумрудени блестят.

 

И бърза времето – животът да поеме

на творческото съзидание духа –

човека да роди отново с вдъхновение,

сърце да му даде и силна кръв.

 

С пера вещерски, с шарила от ветровете,

със силата на скрити в чернозема семена

закваска тайнствена да покълне и светне

в очите на мъже, жени, деца.

 

Да бъде чудото божествено без име –

светът да се роди пречист, любящ.

Тъгите зимни да са тъмно минало,

цветя и хора да цъфтят от страст.

 

Доброто да полегне като радост в скута:

деца на слънцето да се зоват – и ближните,

и враговете, и хората попътни –

дай, боже, светлина на людете и всеки стрък.

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Златина Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...