In
Умират хора, без които
не си представяме света.
И като в бебешки корита
полагаме ги във пръстта.
Във скути да ги полюлее
Земята. Да ги прероди -
цъфтеж на пролетно поле,
брътвеж на пролетни води.
Бездънно есенно мълчане.
Бездънни летни небеса.
Бездънно зимно отчаяние.
И ти си в тая люлка - сам.
И ти си в тая люлка. Свиквай
да те люлее мисълта,
че вече не остава никой
помежду тебе и смъртта.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Райчо Русев Все права защищены
