rajsun (Райчо Русев)
541 1380
10.02.2009 г., 12:13 ч.

In 

  Поезия
901 0 13

Умират хора, без които
не си представяме света.
И като в бебешки корита
полагаме ги във пръстта.

Във скути да ги полюлее
Земята. Да ги прероди -
цъфтеж на пролетно поле,
брътвеж на пролетни води.

Бездънно есенно мълчане.
Бездънни летни небеса.
Бездънно зимно отчаяние.
И ти си в тая люлка - сам.

И ти си в тая люлка. Свиквай
да те люлее мисълта,
че вече не остава никой
помежду тебе и смъртта.

© Райчо Русев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Там...накрая на пътя! Поздрави!
  • Мъдър стих! Разреши ми две определения...
    "Животът е смъртоносна болест, която се предава по полов път."
    "Животът е сън, сънят е кратка смърт, смъртта е вечен сън."
    Или както би казал Шерлок Холмс: "Елементарно Уотсън..."
    Сърдечни поздрави!
  • Отново аплодисменти!!! Замислящ стих!
  • Поздравления за мъдрия стих!
  • За смъртта и прераждането...
    Вечният стремеж на човека към безкрайното...
    Добре реализиран замисъл.
    Поздрав, Райсън!
  • Моите аплодисменти!
  • Мъдростта извира от всеки ред! Земният ни път е толкова кратък, че всяка подарена ни от Всемира мъдрост трябва да ни радва! Ти си щастливец!
  • Затворил си кръга още в първия куплет, като си въвел мотива за смъртта като връщане към детството. И евентуално читател, с подходящо мислене, ще си представи прераждането...или поне смъртта като врата към друг живот.

    Отнетото ни кара по-силно да чувстваме притегателната сила на онова, което имаме сега. Затова на пролетта си отделил цял куплет, а на останалите сезони, своеобразна въртележка към края, само един и то с твърде респектираща анафора. "Бездънно" - търсенето на дъно там, където обикновено се търси таван е знак за преобърнатото мислене. Една нагласа, която не ни изненадва след първия куплет, в който са означени непрежалимите загуби в живота.

    А мисълта от последния куплет я осъзнах сама, когато почина дядо ми и баща ми остаря внезапно .

    Стихотворението е разтърсващо. Както ти го умееш. Хваща за сърцето. Чакаме пролетта!!!В любовта си си осавил поне това
  • Отново затрогващо и силно!
    Поздрав!
  • Мисля, че беше индийска поговорка:
    Когато човек се ражда, той плаче, а всички около него се радват.
    Когато човек умира, всички плачат, а той се радва, че е живял достойно и плачат за него.
    Поздрави за стиха!!!!!
  • "Да ги прероди -
    цъфтеж на пролетно поле,
    брътвеж на пролетни води."
    ... и оставащите, със спомените...
  • Днес четох един стих на Екатерина Томова - ще си позволя да го напиша тук:
    Ще ни покрие някога прахта
    на вечната безмилостна забрава.
    Смъртта е необхватна.Със страха
    в зародиша ни още се вселява.
    И ти, и аз ще бъдем странно слени
    с трагичното на тия светове,
    че носихме в душите си вселени,
    зазидани във трупове.
  • Прекланям се пред перото ти!
Предложения
: ??:??