Инато ми сърце, тъй лудо ми туптиш,
а аз ти казвам - престани!
Не е нужно пак спомени да търсиш,
не ми трябват, за да ме боли!
Това чувство изцяло отвътре ме изгаря,
не мога да мисля, дори и да спя.
И със себе си се боря, да спра
да мога да обичам и за миг съня да уловя.
А там ще мога ли поне да си отдъхна
и ти, сърце, ще можеш ли се примири?
Поне за нощ една прекрасна
забрава да ми подариш! ...