Без пет до полунощ е.
Очи на твари бляскат в мрака.
Прането влажничко е още.
Сънят не идва - аз го чакам.
Компания безгласна са звездите.
Прозорците - и те са мълчаливи.
А кактусът протяга си бодлите.
Прозяват се и стълбите извити.
Не ще заспя. Ще помечтая -
за облаци, за лодки в синевата.
И щом ми доскучее най-накрая -
ще си намигаме с Луната.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Для наилучшего опыта используйте наше мобильное приложение. Установите его из Google Play.
