5 нояб. 2019 г., 18:06

Инсомния 

  Поэзия » Другая
520 0 2

Без пет до полунощ е.
Очи на твари бляскат в мрака.
Прането влажничко е още.
Сънят не идва - аз го чакам.

 

Компания безгласна са звездите.
Прозорците - и те са мълчаливи.
А кактусът протяга си бодлите.
Прозяват се и стълбите извити.

 

Не ще заспя. Ще помечтая -
за облаци, за лодки в синевата.
И щом ми доскучее най-накрая -
ще си намигаме с Луната.

© Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря, че прочетохте!
  • "А кактусът протяга си бодлите.
    Прозяват се и стълбите извити." ... Но като дойде, нека е красив!
Предложения
: ??:??