Nov 5, 2019, 6:06 PM

Инсомния 

  Poetry » Other
452 0 2

Без пет до полунощ е.
Очи на твари бляскат в мрака.
Прането влажничко е още.
Сънят не идва - аз го чакам.

 

Компания безгласна са звездите.
Прозорците - и те са мълчаливи.
А кактусът протяга си бодлите.
Прозяват се и стълбите извити.

 

Не ще заспя. Ще помечтая -
за облаци, за лодки в синевата.
И щом ми доскучее най-накрая -
ще си намигаме с Луната.

© All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря, че прочетохте!
  • "А кактусът протяга си бодлите.
    Прозяват се и стълбите извити." ... Но като дойде, нека е красив!
Random works
: ??:??