Anterez
72 317
5.11.2019 г., 18:06 ч.

Инсомния 

  Поезия » Друга
5.0 (4)
596 0 2
Без пет до полунощ е.
Очи на твари бляскат в мрака.
Прането влажничко е още.
Сънят не идва - аз го чакам.
Компания безгласна са звездите.
Прозорците - и те са мълчаливи.
А кактусът протяга си бодлите.
Прозяват се и стълбите извити.
Не ще заспя. Ще помечтая -
за облаци, за лодки в синевата.
И щом ми доскучее най-накрая -
ще си намигаме с Луната.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Предложения
  • ДораНонинска (Дора Нонинска) Сезони на разбуждане
    Сезони на разбуждане
  • vega666 (Младен Мисана) Затворени в мига
    На колко си години не попитах, по-важното е днес, че си до мене. Това, че не говориш, си е чудо, защ...
  • Burns Недовършено
    топло е... когато те чувам; когато протягаш към мен цветове; ярко е... и мисли целуват ......
  • RainaVakova Признах
    Признах, че в ореолите от злато октомври идва с приказна каляска. Прогонените капки дъжд от вятър, п...

Още произведения »