Инстинкт...

16 сент. 2013 г., 12:28 2013-09-16T12:31:37+03:00

Поэзия » Пейзажная

429 0 8

Инстинкт...

О, тая волност на Духа

и тая безтегловност на Душата,

и тия звуци, галещи слуха,

от дивата мелодия на Свободата;

реалното усещане за полет

и полетът усещан като чудо

от гордите души, които молят:

във ранна утрин Вятър да ги люби;

и тая все несвършваща Безкрайност

примамно разлюляна над вълните,

и тая доверчива всеотдайност,

с която нощем гледаме Звездите;

и самота, като във храма на Избраните,

където Вечността венчава ни със Жриците!..

... Това е дето ни влече из Океаните

с инстинкт незакърнял- като у птиците!...

Коста Качев

Някъде във

Пасифика

kasius (Бостан Бостанджиев)

2013-09-17T22:00:58+03:00

Тоя волен пейзаж да не си го сътворил в пълна мъгла, че нищо не ми стана ясно освен, че е драснато нейде из "тихия"?
Ilis (Алина Стоянова)

2013-09-17T19:40:38+03:00

Поздравления,Коста,за волния стих!
krchernev (Красимир Чернев)

2013-09-17T19:19:43+03:00

Удоволствие е човек да се рее в твоите простори!
Винаги е широко при тебе!
лъвче (Лъки)

2013-09-16T17:07:22+03:00

Прелест!
petrokam (Петър Варчев)

2013-09-16T16:27:48+03:00

Зряло, истинско, въздействащо. Много харесах стихотворението ти. Полетях и усетих магията на полета и на самотата.
sidi13 (Силвия Димова)

2013-09-16T13:58:32+03:00

Много ми хареса!
Sanvali (Санвали)

2013-09-16T12:38:33+03:00

Много добре си го написал! Поздрави!
valqka (Валентин Василев)

2013-09-16T12:32:47+03:00

Голямо браво за инстинкта, Коста! Превъзходно! Поздрави!