Инстинкт...
Инстинкт...
О, тая волност на Духа
и тая безтегловност на Душата,
и тия звуци, галещи слуха,
от дивата мелодия на Свободата;
реалното усещане за полет
и полетът усещан като чудо
от гордите души, които молят:
във ранна утрин Вятър да ги люби;
и тая все несвършваща Безкрайност
примамно разлюляна над вълните,
и тая доверчива всеотдайност,
с която нощем гледаме Звездите;
и самота, като във храма на Избраните,
където Вечността венчава ни със Жриците!..
... Това е дето ни влече из Океаните
с инстинкт незакърнял- като у птиците!...
Коста Качев
Някъде във
Пасифика
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Коста Качев Всички права запазени
