28 сент. 2010 г., 14:21

Инструкция за достъп до недостъпното

1.8K 0 18

Не ми постилай,
мога и в тревата
под твоите прегръдки
да заспя.
Не ме завивай,
нека ми е хладно,
така по-дълго всъщност
ще горя.


Не ме изисквай, 
няма да съм твоя.
Не ме затваряй 
в четири стени.
Отдавна съм разбрала,
че покоят
разбива бавно,
тихичко руши.


Не ми купувай 
пръстени от злато,
не ми отива 
този скъп метал.
Не ми наливай 
вино в тънки чаши.
Трошат се лесно,
после ми е жал.


Не ми чертай 
кроежи и разкрои.
Не ща да знам 
какво ми предстои.
Рисувай ми в живота
с тънка четка
и бяло 
по платното остави.


Недей да ме издигаш 
нависоко.
Когато падна, 
много ще боли.
Не ме преследвай,
нито ме догонвай.
Със своите криле 
до мен лети.


Не ми поставяй граници
в небето.
Аз зная 
до къде да полетя.
Докато си ми вътре 
във сърцето,
единствено 
край тебе
ще кръжа.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Джейд Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...