Antinormal
123 83
17 дек. 2016 г., 16:08

Интроспекция - дисекция 

  Поэзия » Философская
498 2 6

Какво се крие в наш’те мисли?

Може ли човек да ги разлисти?

Има ли смисъл въобще за нас

да търсим тоз’ смисъл ден и час?

 

В ума нещата никак не са така

Както в осезаемото „тук и сега”.

Той е свят без измерения,

маскиран от абсурдни учения.

 

Казваш си „Аз съм такъв-и-такъв”

и като риба, хванала стръв,

нещо мощно те влачи и дърпа

и ти шепне „Недей се озърта!”

 

Но нали една посока ти стига,

щом те разплаква и разсмива?

Но смениш ли ти таз’ траектория,

отиваш в чужда територия

и в ума ти – пълна какафония

с нежни нотки на агония...

 

Казваш си „Кой луд гони я?

Искам си меката хармония!”

С глава наведена се връщаш

и познатото обгръщаш.

 

Отдъхваш си за момент

и забравяш този инцидент.

Това чувство познато –

в душата ти отново е лято.

 

Но нещо остава скрито,

някъде дълбоко и размито

и в мигове мимолетни

ти дава прозрения великолепни...

© Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Здравей пише ти една антинормална , но не съвсем. Може ли мисълта да надскочи познанието? Ти кажи! Объркването е пътя към изясняването и изясняването е пътя към объркването. Ама, а се спри де! Няма начин . Замести електрона с неутрон и пак помисли! Ще ми е интересно да прочета мнението ти, бъдещ физико и настоящ мислителю !
  • Като учащ се бъдещ физик, последния коментар ми обърка бая. Метафората с електрона особено - гравитацията има толкова незначителен ефект върху електроните, че практически се приема за нула, на тях им действа електромагнетичната сила и дори не се намират в орбити около ядрото на атома, това е опростение, реално са в квантова суперпозиция от всички вероятни позиции наведнъж. Така че, технически, един електрон може да бъде навсякъде във Вселената по всяко едно време, просто с отдалечаването от ядрото намаля вероятността да се намира там. Така казано, бих казал, че наистина сме свободни електрони в един смисъл - че имаме потенциала да сме на всички възможни бъдещи наши пътища, но силата на познатото ни дърпа към материалния център.
    Благодаря за коментара, накара ме да се замисля!
  • Материята не може да понесе нещо извън себе си, затова бързо те дръпва, ако се опиташ да излезеш от орбитата и. Това пази собственото и съществуване, следователно и твоето, независимо дали го съзнаваш. Човека е свободен електрон, привлечен от собствената си гравитация, но и гравитиращ около общата такава. Няма мърдане човече!
  • Би било добре да почете малко теория и много стихове на класици.
  • Здравейте... Искате мнение - затова споделям... Иска ми се малко повече искрено чувство и по-малко старание за формата... Излее ли се от душата и сърцето, в правилна форма ще е. Става въпрос за... По-малко говорене за „как са нещата по принцип“ и повече личните усещания на лирическия герой. Нали трябва да има емоция Това е най-важното. Играта с формата според мен трябва да дойде постепенно с времето, а не така нахлупено, оставяйки кухи места. Всеки ред трябва да е изпълнен със смисъл и чувство. В конкретния случай - малко ми беше трудно да хвана основната нишка. Малко по-силна емоция, малко по-концентриран смисъл, просто... винаги има накъде да се учи... Не са толкова важни римите, колкото изразяването - има разнообразни начини да се изразиш мелодично. По-кратка форма ще е добре според мен като за начало. Най-хубавото е да си пишем, защото обичаме Поздрав и успех!
  • Много интересно ми е какви впечатления създава това стихотворение и каква критика може да му бъде направена. Благодаря предварително за вниманието!
Предложения
: ??:??