Интроспекция - дисекция
Какво се крие в наш’те мисли?
Може ли човек да ги разлисти?
Има ли смисъл въобще за нас
да търсим тоз’ смисъл ден и час?
В ума нещата никак не са така
Както в осезаемото „тук и сега”.
Той е свят без измерения,
маскиран от абсурдни учения.
Казваш си „Аз съм такъв-и-такъв”
и като риба, хванала стръв,
нещо мощно те влачи и дърпа
и ти шепне „Недей се озърта!”
Но нали една посока ти стига,
щом те разплаква и разсмива?
Но смениш ли ти таз’ траектория,
отиваш в чужда територия
и в ума ти – пълна какафония
с нежни нотки на агония...
Казваш си „Кой луд гони я?
Искам си меката хармония!”
С глава наведена се връщаш
и познатото обгръщаш.
Отдъхваш си за момент
и забравяш този инцидент.
Това чувство познато –
в душата ти отново е лято.
Но нещо остава скрито,
някъде дълбоко и размито
и в мигове мимолетни
ти дава прозрения великолепни...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
, но не съвсем. Може ли мисълта да надскочи познанието? Ти кажи! Объркването е пътя към изясняването и изясняването е пътя към объркването. Ама, а се спри де! Няма начин 
