Интровертно
Така ме е стегнало нещо за гушата...
Иде ми като вълчица да завия.
Луната - и тя си облещила мутрата.
Клюкарка стара, не мога да се скрия.
Вече колко години ме дебне, наднича,
а уж романтично беше свела глава...
Задавах ú въпроси дали ме обичаш,
но тя си мълчеше, не отвори уста.
Сега се е изцъклила, зяпа критично -
морален страж на моите желания.
Рови в сетивата почти диаболично,
бърка представи, подхвърля послания.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Анна Станоева Все права защищены
