Човек (Анна Станоева)
190 4917
15.01.2010 г., 11:48 ч.

Интровертно 

  Поезия » Друга
1014 0 16

Така ме е стегнало нещо за гушата...

Иде ми като вълчица да завия.

Луната - и тя си облещила мутрата.

Клюкарка стара, не мога да се скрия.

 

Вече колко години ме дебне, наднича,

а уж романтично беше свела глава...

Задавах ú въпроси дали ме обичаш,

но тя си мълчеше, не отвори уста.

 

Сега се е изцъклила, зяпа критично -

морален страж на моите желания.

Рови в сетивата почти диаболично,

бърка представи, подхвърля послания.

© Анна Станоева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??