Човек (Анна Станоева)
190 4962
15 ene 2010, 11:48

Интровертно 

  Poesía » Otra
1064 0 16

Така ме е стегнало нещо за гушата...

Иде ми като вълчица да завия.

Луната - и тя си облещила мутрата.

Клюкарка стара, не мога да се скрия.

 

Вече колко години ме дебне, наднича,

а уж романтично беше свела глава...

Задавах ú въпроси дали ме обичаш,

но тя си мълчеше, не отвори уста.

 

Сега се е изцъклила, зяпа критично -

морален страж на моите желания.

Рови в сетивата почти диаболично,

бърка представи, подхвърля послания.

© Анна Станоева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??