5 дек. 2011 г., 14:38

Инвалид

1.3K 0 10

Инвалид

 

 

 Пред дома ми  монтирана е рампа,

пригодена е за  мен,

по нея  слизам и се качвам

всеки изминал ден.

 Ежедневието  за мен е изпитание,

безпомощен да се обслужвам сам,

животът  ми е вид страдание,

прикован  към  новия си „дом”.

 Неподвижен съм от кръста,

писано е да се случи с мен,

жертва озовах се в катастрофа,

безпомощен,  завинаги осакатен.

 Трудно ми е сам да се обличам,

понякога не чувствам двете си ръце,

не мога без помощ да се справям,

тайно си  мечтая сърцето ми да спре.

Трогателна и тъжна съм картина,

но за случилото  се не нося в себе си вина,  

единствено изпълнен съм с обида,

че животът  ме наказа, като тялото ми прикова!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© fervor Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...