Инвалид
Пред дома ми монтирана е рампа,
пригодена е за мен,
по нея слизам и се качвам
всеки изминал ден.
Ежедневието за мен е изпитание,
безпомощен да се обслужвам сам,
животът ми е вид страдание,
прикован към новия си „дом”.
Неподвижен съм от кръста,
писано е да се случи с мен,
жертва озовах се в катастрофа,
безпомощен, завинаги осакатен.
Трудно ми е сам да се обличам,
понякога не чувствам двете си ръце,
не мога без помощ да се справям,
тайно си мечтая сърцето ми да спре.
Трогателна и тъжна съм картина,
но за случилото се не нося в себе си вина,
единствено изпълнен съм с обида,
че животът ме наказа, като тялото ми прикова!
© fervor Все права защищены