5.12.2011 г., 14:38

Инвалид

1.2K 0 10

Инвалид

 

 

 Пред дома ми  монтирана е рампа,

пригодена е за  мен,

по нея  слизам и се качвам

всеки изминал ден.

 Ежедневието  за мен е изпитание,

безпомощен да се обслужвам сам,

животът  ми е вид страдание,

прикован  към  новия си „дом”.

 Неподвижен съм от кръста,

писано е да се случи с мен,

жертва озовах се в катастрофа,

безпомощен,  завинаги осакатен.

 Трудно ми е сам да се обличам,

понякога не чувствам двете си ръце,

не мога без помощ да се справям,

тайно си  мечтая сърцето ми да спре.

Трогателна и тъжна съм картина,

но за случилото  се не нося в себе си вина,  

единствено изпълнен съм с обида,

че животът  ме наказа, като тялото ми прикова!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© fervor Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...