5 dic 2011, 14:38

Инвалид

  Poesía » Otra
1.3K 0 10

Инвалид

 

 

 Пред дома ми  монтирана е рампа,

пригодена е за  мен,

по нея  слизам и се качвам

всеки изминал ден.

 Ежедневието  за мен е изпитание,

безпомощен да се обслужвам сам,

животът  ми е вид страдание,

прикован  към  новия си „дом”.

 Неподвижен съм от кръста,

писано е да се случи с мен,

жертва озовах се в катастрофа,

безпомощен,  завинаги осакатен.

 Трудно ми е сам да се обличам,

понякога не чувствам двете си ръце,

не мога без помощ да се справям,

тайно си  мечтая сърцето ми да спре.

Трогателна и тъжна съм картина,

но за случилото  се не нося в себе си вина,  

единствено изпълнен съм с обида,

че животът  ме наказа, като тялото ми прикова!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© fervor Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...