Ирония в тишината

19 апр. 2020 г., 22:05

Поэзия » Свободный стих

1209 0 2

В мига на всяко следващо откровение

безмилостната истина, какво творение

внезапно секваща и разум, и съзнание

голота изящно опакована в това сияние.

Уморена тишина в мрак витае

писък в страх размит блуждае

и някак увиснала мъгла ридае

тежък дъжд в пръстта копае.

Пусто е, сякаш никой и никога

не го е имало, а времето е мит.

Каква ирония, нима света е пуст

или легендата живот е бездиханна.

Дали някога въобще е имало сега

или вчера всъщност е безумие,

утре е мираж, какво безсрамие,

с маска е, а прозира лицемерие.

Върху изящен лик изписваме мълчание

там на скалите са ледените огледала...

слънцето с лъчи рисува животворно

очаквания въздух по зелените листа...