Ирония в тишината
В мига на всяко следващо откровение
безмилостната истина, какво творение
внезапно секваща и разум, и съзнание
голота изящно опакована в това сияние.
Уморена тишина в мрак витае
писък в страх размит блуждае
и някак увиснала мъгла ридае
тежък дъжд в пръстта копае.
Пусто е, сякаш никой и никога
не го е имало, а времето е мит.
Каква ирония, нима света е пуст
или легендата живот е бездиханна.
Дали някога въобще е имало сега
или вчера всъщност е безумие,
утре е мираж, какво безсрамие,
с маска е, а прозира лицемерие.
Върху изящен лик изписваме мълчание
там на скалите са ледените огледала...
слънцето с лъчи рисува животворно
очаквания въздух по зелените листа...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ирена Дочева Всички права запазени
