29 июн. 2018 г., 23:27

Искам

940 3 0

Искам, искам, много искам

стих без грим да сътворя,

че душата ми проплака,

отново мъка сбрала тя.

Но чуй – и в пъкъла да паднеш –

го каза наш голям поет, 

път и сили ще намериш

слънчеви лъчи да набереш.

Ако в утрото мъгливо

душата пак те заболи,

два-три лъча боязливо

подай на всеки срещнат ти.

И от тези два-три стръка, 

подарени със любов,

ще изгрее утро. То ще прати 

за тебе нов, надежден зов.

Наивно доста се получи,

но истина е – в този свят 

слънцето еднакво свети

и за беден и богат.

Затуй лъчите му събирай, 

трудно много и да е, 

за да може с тях да стоплиш

едно изстинало сърце.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Николинка Русева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....