29 июн. 2018 г., 23:27

Искам

936 3 0

Искам, искам, много искам

стих без грим да сътворя,

че душата ми проплака,

отново мъка сбрала тя.

Но чуй – и в пъкъла да паднеш –

го каза наш голям поет, 

път и сили ще намериш

слънчеви лъчи да набереш.

Ако в утрото мъгливо

душата пак те заболи,

два-три лъча боязливо

подай на всеки срещнат ти.

И от тези два-три стръка, 

подарени със любов,

ще изгрее утро. То ще прати 

за тебе нов, надежден зов.

Наивно доста се получи,

но истина е – в този свят 

слънцето еднакво свети

и за беден и богат.

Затуй лъчите му събирай, 

трудно много и да е, 

за да може с тях да стоплиш

едно изстинало сърце.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Николинка Русева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...