Искам, искам, много искам
стих без грим да сътворя,
че душата ми проплака,
отново мъка сбрала тя.
Но чуй – и в пъкъла да паднеш –
го каза наш голям поет,
път и сили ще намериш
слънчеви лъчи да набереш.
Ако в утрото мъгливо
душата пак те заболи,
два-три лъча боязливо
подай на всеки срещнат ти.
И от тези два-три стръка,
подарени със любов,
ще изгрее утро. То ще прати
за тебе нов, надежден зов.
Наивно доста се получи,
но истина е – в този свят
слънцето еднакво свети
и за беден и богат.
Затуй лъчите му събирай,
трудно много и да е,
за да може с тях да стоплиш
едно изстинало сърце.
© Николинка Русева Всички права запазени