29.06.2018 г., 23:27

Искам

931 3 0

Искам, искам, много искам

стих без грим да сътворя,

че душата ми проплака,

отново мъка сбрала тя.

Но чуй – и в пъкъла да паднеш –

го каза наш голям поет, 

път и сили ще намериш

слънчеви лъчи да набереш.

Ако в утрото мъгливо

душата пак те заболи,

два-три лъча боязливо

подай на всеки срещнат ти.

И от тези два-три стръка, 

подарени със любов,

ще изгрее утро. То ще прати 

за тебе нов, надежден зов.

Наивно доста се получи,

но истина е – в този свят 

слънцето еднакво свети

и за беден и богат.

Затуй лъчите му събирай, 

трудно много и да е, 

за да може с тях да стоплиш

едно изстинало сърце.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Николинка Русева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...