Искам, искам, много искам

стих без грим да сътворя,

че душата ми проплака,

отново мъка сбрала тя.

Но чуй – и в пъкъла да паднеш –

го каза наш голям поет, 

път и сили ще намериш

слънчеви лъчи да набереш.

Ако в утрото мъгливо

душата пак те заболи,

два-три лъча боязливо

подай на всеки срещнат ти.

И от тези два-три стръка, 

подарени със любов,

ще изгрее утро. То ще прати 

за тебе нов, надежден зов.

Наивно доста се получи,

но истина е – в този свят 

слънцето еднакво свети

и за беден и богат.

Затуй лъчите му събирай, 

трудно много и да е, 

за да може с тях да стоплиш

едно изстинало сърце.