Този ден е онова,
от което се нуждая.
От зори до здрач
мога да играя.
На моряк и капитан.
Или топка да поритам.
И от всичките игри,
все по нещо да опитам.
Кораб да си построя.
Книга да отворя.
И след думи и дела
да реша какво бих сторил.
Да намеря със кого
да претърся храсталака,
дойде ли редът ми да жумя
сред светулките и мрака.
Искам да съм тук и там.
И от всичко да опитам.
Някой ден ще съм голям.
Ненаказан, по света ще скитам.
И когато есента
ме повика вкъщи,
сто подаръка ще донеса -
нека мама не се мръщи.
© Лина - Светлана Караколева Все права защищены