22.06.2023 г., 12:42

Искам

1.6K 3 14

Този ден е онова,

от което се нуждая.

От зори до здрач

мога да играя.

 

На моряк и капитан.

Или топка да поритам.

И от всичките игри,

все по нещо да опитам.

 

Кораб да си построя.

Книга да отворя.

И след думи и дела

да реша какво бих сторил.

 

Да намеря със кого

да претърся храсталака,

дойде ли редът ми да жумя

сред светулките и мрака.

 

Искам да съм тук и там.

И от всичко да опитам.

Някой ден ще съм голям.

Ненаказан, по света ще скитам.

 

И когато есента

ме повика вкъщи,

сто подаръка ще донеса -

нека мама не се мръщи.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

7 място

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...