22.06.2023 г., 12:42

Искам

1.6K 3 14

Този ден е онова,

от което се нуждая.

От зори до здрач

мога да играя.

 

На моряк и капитан.

Или топка да поритам.

И от всичките игри,

все по нещо да опитам.

 

Кораб да си построя.

Книга да отворя.

И след думи и дела

да реша какво бих сторил.

 

Да намеря със кого

да претърся храсталака,

дойде ли редът ми да жумя

сред светулките и мрака.

 

Искам да съм тук и там.

И от всичко да опитам.

Някой ден ще съм голям.

Ненаказан, по света ще скитам.

 

И когато есента

ме повика вкъщи,

сто подаръка ще донеса -

нека мама не се мръщи.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

7 място

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...