22.06.2023 г., 12:42

Искам

1.6K 3 14

Този ден е онова,

от което се нуждая.

От зори до здрач

мога да играя.

 

На моряк и капитан.

Или топка да поритам.

И от всичките игри,

все по нещо да опитам.

 

Кораб да си построя.

Книга да отворя.

И след думи и дела

да реша какво бих сторил.

 

Да намеря със кого

да претърся храсталака,

дойде ли редът ми да жумя

сред светулките и мрака.

 

Искам да съм тук и там.

И от всичко да опитам.

Някой ден ще съм голям.

Ненаказан, по света ще скитам.

 

И когато есента

ме повика вкъщи,

сто подаръка ще донеса -

нека мама не се мръщи.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

7 място

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...