22.06.2023 г., 12:42

Искам

1.6K 3 14

Този ден е онова,

от което се нуждая.

От зори до здрач

мога да играя.

 

На моряк и капитан.

Или топка да поритам.

И от всичките игри,

все по нещо да опитам.

 

Кораб да си построя.

Книга да отворя.

И след думи и дела

да реша какво бих сторил.

 

Да намеря със кого

да претърся храсталака,

дойде ли редът ми да жумя

сред светулките и мрака.

 

Искам да съм тук и там.

И от всичко да опитам.

Някой ден ще съм голям.

Ненаказан, по света ще скитам.

 

И когато есента

ме повика вкъщи,

сто подаръка ще донеса -

нека мама не се мръщи.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

7 място

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...