22.06.2023 г., 12:42

Искам

1.6K 3 14

Този ден е онова,

от което се нуждая.

От зори до здрач

мога да играя.

 

На моряк и капитан.

Или топка да поритам.

И от всичките игри,

все по нещо да опитам.

 

Кораб да си построя.

Книга да отворя.

И след думи и дела

да реша какво бих сторил.

 

Да намеря със кого

да претърся храсталака,

дойде ли редът ми да жумя

сред светулките и мрака.

 

Искам да съм тук и там.

И от всичко да опитам.

Някой ден ще съм голям.

Ненаказан, по света ще скитам.

 

И когато есента

ме повика вкъщи,

сто подаръка ще донеса -

нека мама не се мръщи.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

7 място

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....