Искам
Искам топлите ми ръце
в студа да сгреят твоето лице.
И нека моето, от стомана, сърце
за теб и мен да разделя на две...
Студът навън там
ми шепне с тихи слова,
каква голяма грешка направих сам,
как с лека ръка прегазих любовта.
Как исках всичко и сега,
как прекалявах винаги,
оставах те сама,
а сега... сам завинаги.
Бързо живота поглъщах,
не ми оставаше време за теб,
как назад не се обръщах,
а сега сърцето сковано е от лед.
Искам пак миговете изгубени,
искам пак огъня в твоето лице,
не искам грешките, които са ни погубили,
искам отново твоето сърце...
в студа да сгреят твоето лице.
И нека моето, от стомана, сърце
за теб и мен да разделя на две...
Студът навън там
ми шепне с тихи слова,
каква голяма грешка направих сам,
как с лека ръка прегазих любовта.
Как исках всичко и сега,
как прекалявах винаги,
оставах те сама,
а сега... сам завинаги.
Бързо живота поглъщах,
не ми оставаше време за теб,
как назад не се обръщах,
а сега сърцето сковано е от лед.
Искам пак миговете изгубени,
искам пак огъня в твоето лице,
не искам грешките, които са ни погубили,
искам отново твоето сърце...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Андрей Тарковски Все права защищены
