15.04.2007 г., 15:48 ч.

Искам 

  Поезия
719 0 2
Искам топлите ми ръце
в студа да сгреят твоето лице.
И нека моето, от стомана, сърце
за теб и мен да разделя на две...

Студът навън там
ми шепне с тихи слова,
каква голяма грешка направих сам,
как с лека ръка прегазих любовта.

Как исках всичко и сега,
как прекалявах винаги,
оставах те сама,
а сега... сам завинаги.

Бързо живота поглъщах,
не ми оставаше време за теб,
как назад не се обръщах,
а сега сърцето сковано е от лед.

Искам пак миговете изгубени,
искам пак огъня в твоето лице,
не искам грешките, които са ни погубили,
искам отново твоето сърце...

© Андрей Тарковски Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??