Колко искам понякога аз да съм друга –

да съм бялата птица, дръвче или плод,

да съм някога, нейде, далече оттука,

да съм миг от щастлив и прекрасен живот.

Искам аз да се раждам хиляди пъти

в глъбините на нечии детски очи.

Искам аз да съм силният вятър попътен,

искам аз да пребъдвам в незрими мечти.

Искам аз да изгрявам със топлото слънце

и да къпя земята със златисти води…

Искам аз да бълбукам в студените ручеи

и вечер да свиря със малки щурци.

Искам аз да съм малката капка дъждовна

от очите на чистото синьо небе,

да съм някаква вечна радост огромна

във ядрото на мъничко детско сърце!

Искам аз да потичам със боси крачета

при утринен изгрев по морския бряг…

Искам аз да догоня онази бяла комета

и да тръгна със нея по широкия свят!

04.03.1989 г., Троян