Jun 22, 2010, 1:14 PM

Искам аз да съм...

658 1 0

Колко искам понякога аз да съм друга –

да съм бялата птица, дръвче или плод,

да съм някога, нейде, далече оттука,

да съм миг от щастлив и прекрасен живот.

Искам аз да се раждам хиляди пъти

в глъбините на нечии детски очи.

Искам аз да съм силният вятър попътен,

искам аз да пребъдвам в незрими мечти.

Искам аз да изгрявам със топлото слънце

и да къпя земята със златисти води…

Искам аз да бълбукам в студените ручеи

и вечер да свиря със малки щурци.

Искам аз да съм малката капка дъждовна

от очите на чистото синьо небе,

да съм някаква вечна радост огромна

във ядрото на мъничко детско сърце!

Искам аз да потичам със боси крачета

при утринен изгрев по морския бряг…

Искам аз да догоня онази бяла комета

и да тръгна със нея по широкия свят!

 

04.03.1989 г., Троян

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...