Искам да бъда пак дете...
И как искам да бъда пак дете,
да забравя за болката и сълзите…
Да гушна старото мече,
да повярвам, че сбъдват се мечтите…
И искам на невинните лъжи пак да вярвам,
че нейде има някой, който ме обича…
Усмивки и любов да раздавам,
сърцето ми от радост да вика…
Искам… и щом някой иска да ме нарани,
да се скрия зад детския ми скрин...
Да усещам по детско болката… Да не ме боли…
С усмивка да се будя утрин…
Ах, как искам да бъда пак дете…
Дете, което е щастливо и обича…
Макар да е с одраскани колене…
Дете, което мечтае и нощем се врича…
Но ето вече съм голяма… и все повече боли…
Нямам рани по колената, само сърцето разбито е…
Зная, раните зарастват, но сърцето едва ли…
Виждам го пред мен… Разпилява се!
да забравя за болката и сълзите…
Да гушна старото мече,
да повярвам, че сбъдват се мечтите…
И искам на невинните лъжи пак да вярвам,
че нейде има някой, който ме обича…
Усмивки и любов да раздавам,
сърцето ми от радост да вика…
Искам… и щом някой иска да ме нарани,
да се скрия зад детския ми скрин...
Да усещам по детско болката… Да не ме боли…
С усмивка да се будя утрин…
Ах, как искам да бъда пак дете…
Дете, което е щастливо и обича…
Макар да е с одраскани колене…
Дете, което мечтае и нощем се врича…
Но ето вече съм голяма… и все повече боли…
Нямам рани по колената, само сърцето разбито е…
Зная, раните зарастват, но сърцето едва ли…
Виждам го пред мен… Разпилява се!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Усмивка Все права защищены
