Feb 20, 2008, 1:42 PM

Искам да бъда пак дете...

  Poetry
2.5K 0 5
И как искам да бъда пак дете,
да забравя за болката и сълзите…
Да гушна старото мече,
да повярвам, че сбъдват се мечтите…

И искам на невинните лъжи пак да вярвам,
че нейде има някой, който ме обича…
Усмивки и любов да раздавам,
сърцето ми от радост да вика…

Искам… и щом някой иска да ме нарани,
да се скрия зад детския ми скрин...
Да усещам по детско болката… Да не ме боли…
С усмивка да се будя утрин…

Ах, как искам да бъда пак дете…
Дете, което е щастливо и обича…
Макар да е с одраскани колене…
Дете, което мечтае и нощем се врича…

Но ето вече съм голяма… и все повече боли…
Нямам рани по колената, само сърцето разбито е…
Зная, раните зарастват, но сърцето едва ли…
Виждам го пред мен… Разпилява се!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Усмивка All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...