Feb 20, 2008, 1:42 PM

Искам да бъда пак дете...

  Poetry
2.5K 0 5
И как искам да бъда пак дете,
да забравя за болката и сълзите…
Да гушна старото мече,
да повярвам, че сбъдват се мечтите…

И искам на невинните лъжи пак да вярвам,
че нейде има някой, който ме обича…
Усмивки и любов да раздавам,
сърцето ми от радост да вика…

Искам… и щом някой иска да ме нарани,
да се скрия зад детския ми скрин...
Да усещам по детско болката… Да не ме боли…
С усмивка да се будя утрин…

Ах, как искам да бъда пак дете…
Дете, което е щастливо и обича…
Макар да е с одраскани колене…
Дете, което мечтае и нощем се врича…

Но ето вече съм голяма… и все повече боли…
Нямам рани по колената, само сърцето разбито е…
Зная, раните зарастват, но сърцето едва ли…
Виждам го пред мен… Разпилява се!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Усмивка All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...