Искам да бъда пак дете...
И как искам да бъда пак дете,
да забравя за болката и сълзите…
Да гушна старото мече,
да повярвам, че сбъдват се мечтите…
И искам на невинните лъжи пак да вярвам,
че нейде има някой, който ме обича…
Усмивки и любов да раздавам,
сърцето ми от радост да вика…
Искам… и щом някой иска да ме нарани,
да се скрия зад детския ми скрин...
Да усещам по детско болката… Да не ме боли…
С усмивка да се будя утрин…
Ах, как искам да бъда пак дете…
Дете, което е щастливо и обича…
Макар да е с одраскани колене…
Дете, което мечтае и нощем се врича…
Но ето вече съм голяма… и все повече боли…
Нямам рани по колената, само сърцето разбито е…
Зная, раните зарастват, но сърцето едва ли…
Виждам го пред мен… Разпилява се!
да забравя за болката и сълзите…
Да гушна старото мече,
да повярвам, че сбъдват се мечтите…
И искам на невинните лъжи пак да вярвам,
че нейде има някой, който ме обича…
Усмивки и любов да раздавам,
сърцето ми от радост да вика…
Искам… и щом някой иска да ме нарани,
да се скрия зад детския ми скрин...
Да усещам по детско болката… Да не ме боли…
С усмивка да се будя утрин…
Ах, как искам да бъда пак дете…
Дете, което е щастливо и обича…
Макар да е с одраскани колене…
Дете, което мечтае и нощем се врича…
Но ето вече съм голяма… и все повече боли…
Нямам рани по колената, само сърцето разбито е…
Зная, раните зарастват, но сърцето едва ли…
Виждам го пред мен… Разпилява се!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Усмивка Всички права запазени
