Искам да пътувам с облаците
Искам да пътувам с облаците,
да докосна свежият им леден дъх
и омагьосана от усещане за вечност
да полегна върху им като дете на пух...
С тях да избягам от суетата на деня,
да погледна птиците отблизо
и духът ми да се слее
с въздуха кристален на небето.
Смела е мечтата ми - почти химера!
Та нали сме земни птици без крила,
стъпвайки по старата земя корава
оставяме своите дири на света...
А облаците бели безкраен път са поели,
пътуват бавно, леки над света
и от необхватност натежали,
покриват ни като с пелена...
© Сашка Нешева Все права защищены
Поздрави за стиха!