Искам да си върна света
Ох! Вътрешният ми свят е опустошен!
Какво ли му се случи?
Няма "живинка" във мен.
А заради какво, така и не научих.
Някаква безцветна пепел е посипана навред.
Стресиращо тихо е! Притеснително мрачно!
С плахи стъпки продължавам напред...
В очите ми всичко е страшно!
И въпреки всичко млад живот напира!
Усещам как стръкчета нежност пепелта пробиват!
Чувствам стрели от любов как мрака пронизват!
Как се разпукват в прекрасна заря!
Но защо в душата някак е празно?
Защо да открия друга душа не успях?
Няма ли? Къде са? Беше пълно с души!
Дали безразличната, безцветна пепел не ги задуши?
Дали ще може нежната ми пролет да ги възроди?
Дано! Ще ми се да е така! Искам да си върна света!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Маргарита Ангелова Все права защищены
Благодаря
